Аз гледам

Зимни протони

Под това заглавие се проведе декемврийската прожекция на Future Shorts. Моето и на още двама души мнение се изчерпва с това, че филмите бяха мега добри. За да ги изгледате, няма да ви трябва повече от час и половина, но, уф, знам, че с такива думи няма да ви събудя.

Почнахме с румънското „Потъване“/“Immerse“, който е такава неповторима красота, че го изгледах три пъти като се прибрах. Краят му е съвършенно неочакван, а цялата атмосфера е хмммммммммммм.

После беше няма и минута „Фоерверки“. Не беше чак толкова екстравагантен като първия, но беше точно в стила на FS.

Документалния филм за финландците – моржове („Леденото племе“) не беше върха на информативността, но оставяше едно чувство, подобно на искам-да-опитам-и-аз. Защо не, всъщност?

„Смъртта на трюфела“ е доста мрачна история, въпреки онзи момент с черния хумор. Ревюто на ФС казва достатъчно „След години търсене Жан Дюбои – мизерстващ търсач на трюфели, прави откритието на живота си, водещо до опустошителни резултати за връзката му с неговата партньорка/любов/прасе Карин.“

„Untitled No.2“ беше много странен. В смисъл, наистина ли цялата японска армия отива в Сапоро да строи замъци от сняг? Звучи по японски шантаво до нормалност… Но посланието си беше ясно.

„Maestro“ беше върхът на анимацията и идеята. С убийствения си край някак препращаше към първото филмче, може би са от един конкурс, не знам. Но ако имате 5 минути, които трябва да убиете, вземете го гледайте. =)

„В края на изречението“ го бях гледала преди в канала на ФС в ютуб. Много идеен и изчистен от излишни глупости филм. Историята включва двама братя с женски имена, баща им затворник, една Хелена с лоша слава и една неонова лампа. Странен е.

„Коледа с баща ми“ обаче ни прати в едно британско семейство с доста неприемлив начин на живот – млад баща, стара мама, с пет деца от първия брак и две от втория, всичките накуп се готвят да посрещнат Коледа и къщата е пълна с подаръци, въпреки проблемите, които тропат на вратата. Наистина, всякакви хора има на тази земя…

После отпътувахме за американска Монтана и се озовахме в „Зимата от високо“, духаше такъв вятър, че ни побиха тръпки и едни пичове караха ски със коне и беше снежно, снежно, та снежно. Бззз.

Нещо обърках в реда, но това няма значение, защото не съм споменала само още два филма, като и двата са задължителни за гледане.

„Ten thousand pictures of you“ си заслужава дори и само защото няма да го усетите колко бързо и раздвижено минава, защото ще се усмихвате широко.

Също толкова бърз ще ви се стори и „Кървавата маслина“, макар името да звучи претенциозно и да продължава „цели“ десет минути.  В тия десет минути всеки от главните герои умря поне по два пъти. Изцяло в стилистиката на ноар-а, но без капка трагизъм. С плавно начало, което бързо прераства в убийствен заговор. Наистина убийствен завършек на прожекцията.

И с надписа „The end“ се появява и хубавото чувство искам-още. Е, няма пък, засега поне. Важното е, че сме поели месечната доза късометражни идеи за алтернативност и сме готови да видим чудеса в чаша с аспирин и да се замислим за вътрешността на часовника с кукувичка и имаме десет хиляди нови идеи за разговори. Сектантска работа. (Тая надежди ощи можи/офчи кожи да намери видеотата, които при мен липсват. =)) (И си имам лепенка на FS, на-на-на-наа-на)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s