Аз живея

2008ма е към края си.

Все повече ми писва от тая година. Или по-точно: нямам търпение да започва следващата и по-възможност да свършва и тя бързо. Но преди да се хлъзна в новата година, както казват немците, а и Андреас, трябва с мъничко досада да хвърля поглед назад. За щастие, не трябва да ставам и да търся зеленото тефтерче, нужно… Continue reading 2008ма е към края си.

Аз живея

7 чудеса на ден

След последната депресарска събота реших да разработя нова стратегия за справяне с негативното в мен. Реших да престана да се сдухвам за глупости и да последвам основния съвет на А.: да не му мисля чак толкова много. В понеделник идеята се избистри и прие наименованието „7 чудеса на ден“. Под „чудо“ вече ще се разбира… Continue reading 7 чудеса на ден

Аз живея

Пързуууул

Бургас си има ледена пързалка, тамън в центрума.  Сложили я там хората, пускат музика, пързулкат се, наглед нищо и никакво занимание. Брат ми, деветгодишния, вчера ходи и се върна въодушевен. Ок, викам днес, и аз ще дойда. Принципно аз съм осемнайсе годишната кака, той – деветгодишния дребосък. И да, аз съм на 3 чаши убийствено… Continue reading Пързуууул

Аз гледам

Зимни протони

Под това заглавие се проведе декемврийската прожекция на Future Shorts. Моето и на още двама души мнение се изчерпва с това, че филмите бяха мега добри. За да ги изгледате, няма да ви трябва повече от час и половина, но, уф, знам, че с такива думи няма да ви събудя. Почнахме с румънското „Потъване“/“Immerse“, който… Continue reading Зимни протони

Аз живея

Животът

Животът е това, което се случва, докато си правиш други планове. Животът си тече и не те пита, в кое уни или фаххохшуле искаш да учиш. Просто си върви. Единия ден вали, на другия грее слънце, на третия аз седя и пия домашно вино, а после спя като щастлив спящ човек, изпълнил задълженията си, тоест… Continue reading Животът

Аз живея

Под обсада

В лето 2008мо градът-замък (Бургас) преживя тежко разораване, прикрито зад умелото „смяна на тръбите“. Повече от 2 месеца главни улици бяха затваряни и разкопавани, пътните артерии бяха запушвани от тежкотоварна техника, прах се сипеше по невинните минувачи, които трябваше да преминават по импровизирани мостове над 2-метровите ровове. Ремонтите поприключиха и споменът за калните бойни полета… Continue reading Под обсада

Аз живея

Чудо голямо

Устният също е в миналото. Вече мога да си забравя темата за човешките ресурси. Вече мога да говоря за изпити в минало време. Ех. А че беше спек – беше. Всъщност единственото стресиращо беше, че Beisitzer-ката също ми задаваше въпроси. В смисъл, функцията й, според мен, беше да седи и да ми записва грешките (те… Continue reading Чудо голямо