Аз гледам

Дзифт

Доживяяяях! Доживях да го гледам и аз на кино!

Бургаското кино съкс, ама и бургаските кино-зрители и те. Как можахме да сме четири човека в голямата зала, бе? Баси!

Сега просто не мога да напиша нищо смислено, то вече и не му е време, тя блогосферата се изпълни с хубави мнения още септември. Е, аз бях решила, че щом на всички им е допаднал, значи има нещо гнило. Затова и отидох да го видя. Е, ИЗКЕФИХ СЕ. Изкефих се напълно. Изкефих се на кадрите, изкефих се на музиката, изкефих се на главния герой, изкефих се на всичката простотия, изкефих се дори на онзи удар с лопата накрая. Гаджето на Руши определено беше хубава, ама дървена. И натурализмът беше извън граници, но все пак след трейлъра знам, че няма да заведа малкия на тоя филм. Изкефих се на насекомите, на очната ябълка. Изкефих се на историята в началото. И се сетих де е шибания диамант много преди филмът да свърши (всъщност, докато оная беше във ваната). Абе, изкефих се, а това много рядко се случва като отида на кино. Евала!

Advertisements

2 thoughts on “Дзифт

  1. Бил съм в киносалон само с още 1 човек. Във Варна. На лъскав американски филм. Нормално е :)

  2. Кое му е нормалното,че извън София философията е за „боба,леба и да го е..“.Тъжно е.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s