Аз гледам

Празни къщи

Пък ако не сте чували за Ким Ки Дук, хич не си играйте да ми четете глупостите. =)

Отдавна съм навита на тоя филм, причината естествено е режисьора. Гледала съм „Време“ пак от него и въпреки, че беше отдавна, чувството за озадаченост и странност все още се появява, когато се сетя за него.

„Bin Jip“ (оригиналното заглавие на корейски, в превод „Празни къщи“) е най-тихият филм, който съм гледала. Главните герои нямат нито една реплика. Изнасят цялата история с жестове, погледи и действие. Това е и най-набиващото се от филм – думите са без значение, не е необходимо да говориш, за да покажеш чувствата си.

Това, което запали цялото ми желание към филма, е трейлъра. Наистина прекрасен и потаен, хем разкриващ най-съществените сцени от филма, хем те кара да го видиш целия. Музиката, дело на египтянката от Мароко Наташа Атлас не просто не лазеше по нервите, ами се заби някъде в душата ми и цял ден в мен проскърцваха жалните струни на лирата.

Историята: главният герой обича да се настанява в домове, в които стопаните временно отсъстват, вживява се в техния начин на живот и поправя повредените вещи. В една къща обаче открива главната героиня, тормозена от противния си съпруг. Двамата забягват, но щастието им не трае дълго. Много страдание и дълъг път ги чака, докато се срещнат отново и скътат любовта и странността си далеч от чуждите погледи.

Странен тих филм. Очаквах да е по-муден предвид липсата на диалози, но се оказа много динамичен и разчупен, пълен с интересни детайли. Изобщо: шедьовър. =)

Advertisements

10 thoughts on “Празни къщи

  1. Здравей отново.
    Миналият път ти се доверих за Gackt и никак не съжалявам. Този път мисля да се доверя на вкуса ти за този филм. Изгледах трейлъра, музиката ме грабна и съм сигуна, че и този път няма да съжалявам.

  2. Явно това му е силата на този режисьор. Преди 2 години на един от кинофестовете имаше 2 негови филма – този и „Пролет, лято, есен, зима и… пролет“ (май нещо такова беше). По същия начин, без диалози (всъщност май имаше точно 1 или 2 реплики на 1 полицай ако не се лъжа), но много изразителен. За един монах и друг wannabe монах. Препоръчвам ти го ако имаш желание.
    А иначе за този, и аз му се каня отдавна…

  3. На „Пролет…“ му се каня отдавна, сега търся два свободни часа да му се порадвам. Както съм на изпит във вторник, нищо чудно да го гледам понеделник вечерта, за релакса… ^^

  4. Здравей lotlorien,

    Вчера гледах филма с моята приятелка Дарина(първият коментар).Причината естествено си ти,защото тя редовно чете твоя блог.Филмът ни хареса много,спорехме дори края какво означава.Моля те дай си и ти мнението :))

  5. Според мен целият филм беше посветен на идеята за бягството от реалността. Можеш да избягаш и да си щастлив, но трябва да научиш някои уроци – да бъдеш тих, да не показваш чувствата си, да лъжеш. Когато съпругът й е наблизо, тя ще се поприкрива и ще си трае, но когато го няма, ще може да се отдаде на щастието си. В смисъл, че щастието е тайна, за която не бива да научават другите и за която не се говори на глас.
    Така си го тълкувам аз, но усещам, че влагам и нещо лично. Ще ми е интересно да чуя и вашите спорове. =)

  6. Здравей отново! И аз мисля по същия начин като теб. Че човек може да живее паралелен живот, наред с реалния, и да търси щастие и успокоение в него. Само, че остава въпросът колко дълго може това да те удовлетворява преди да проявиш негодувание – „защо не може фантазията /мечтата/ да е реалност?“.

  7. Аз все си мисля, че беше показно от страна на Ким Ки-Дук как се прави изящен и красив филм с изключителна лекота :)
    Поздрави

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s