Аз живея

101

Тъй като не ми идва наум заглавие, слагам броя на постта, а именно 101.

Днес е събота, тоест оручубански ден (думата е взета от култовата анимация „Оручубан Ебичу“ =) ) Тоест ден за домакинстване – простиране, гладене, чистене, онези неща, за които през седмицата не остава време нито на майка, нито на мене, следователно аз трябва да ги свърша. Общо взето скучен ден.

Спасение от скуката е пощата ми, където рано-рано ме чакаше картичка от Андреас. Андреас е един швейцарец, с който от дъжд на вятър си пишем разни многословни писма. Интересни неща ми разказва, а и аз не съм от мълчаливите. Та картичката беше просто една маргаритка и някаква пчела и надпис „Желая ти един магически ден“. Вдигнах вежди, защото първо, Андреас не се беше сетил за мен около месец, второ, днес е събота, най-баналния от всички дни.

В крайна сметка реших, че пожеланието има право да види бял свят. Магически ще да е денят, в който ще изпълня всичко запланувано. Е, в момента е 4 следобед и от оручубан-списъка остана само вечерята, йес. Магически е денят, в който ще си взема вана. И това ще свърша само да приключа с тоя пост. Магически е тефтера, който намерих. Всъщност си го купих де. Снощи реших, че ми трябва нов тефтер, в който да пиша. Не че нямам хиляда и кусур тефтера, но исках да започна от начало, на чисто. Е, насред ентусиазма ми се оказа, че всичко е затворено и няма откъде да си го набавя. Днес все още имах ентусиазъм, но той почна да умира след втората книжарница. Но в третата се върна, когато го съзрях – синьо-зелен, блестящ, хубав. Ще го изпиша от край до край, обещавам. И съвсем между другото, днес или утре ще ъпдейтна страницата „Есета“ с последното, което писах, онова с есеистичните размисли по „Един убит“. Смятам, че нещо по-така негативно трябва да прави компания на онова есе за залеза, тъй оптимистично описващо житейското ми кредо, че всички накрая ще умрем. Размислите са на същата тематика, ама … айде, няма да ви развалям изненадата, ще го прочетете скоро.

А дотогава ще продължа да слушам песента от рекламата на Глобул с балончетата: „Hey hey hey“ на Room Eleven. Действа страшно добре на психиката. ;)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s