Аз живея

Буркани от щастие

Есен е, тоест време за зимнина. Редом с лютеницата и компотите, турям и едни малки бурканчета със щастие. Щастие, изразено в жълти листа, плисък на вълни, стари предания – тихото щастие. Шумното щастие го затварям в по-големи буркани, защото е шавливо и не го свърта вътре. А удовлетворението засега се изразява само в едно бурканче, което пък стои доста напред. Минах първо класиране. Научих по супер готин начин – жрицата ми писа смс, който аз естествено не видях, защото от сума време звука на телефона ми е изключен, да ме питате защо. В крайна сметка, минах първо класиране и за пореден път се почувствах горда с името си. Красиво име е, носи един такъв магарешки инат в себе си.
Наред с бурканите от радост, не пропускам и шишенцата с горчивина. Спомени за изгорени манджи, разсеяност, глупости, неподходящи думи. И това са важни спомени, не бива да ги изхвърлям. А рафтовете се позапълват. Готова съм дори да избърша праха от старите, да ги отворя, да си спомня. Но не сега, сега съм заета. Трупам ли, трупам.
Отново започнах да пиша. Хубаво.

Между другото, ужасно много искам тази книга:

Advertisements

One thought on “Буркани от щастие

  1. Ох, аз пък почнах да бърша прахта, ама знаеш ли какво ми се получи? Вместо бурканите да останат без прах, аз се напълних с прах. Вече цяла седмица не мога да я изтупам.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s