Есен е, тоест време за зимнина. Редом с лютеницата и компотите, турям и едни малки бурканчета със щастие. Щастие, изразено в жълти листа, плисък на вълни, стари предания – тихото щастие. Шумното щастие го затварям в по-големи буркани, защото е шавливо и не го свърта вътре. А удовлетворението засега се изразява само в едно бурканче, което пък стои доста напред. Минах първо класиране. Научих по супер готин начин – жрицата ми писа смс, който аз естествено не видях, защото от сума време звука на телефона ми е изключен, да ме питате защо. В крайна сметка, минах първо класиране и за пореден път се почувствах горда с името си. Красиво име е, носи един такъв магарешки инат в себе си.
Наред с бурканите от радост, не пропускам и шишенцата с горчивина. Спомени за изгорени манджи, разсеяност, глупости, неподходящи думи. И това са важни спомени, не бива да ги изхвърлям. А рафтовете се позапълват. Готова съм дори да избърша праха от старите, да ги отворя, да си спомня. Но не сега, сега съм заета. Трупам ли, трупам.
Отново започнах да пиша. Хубаво.

Между другото, ужасно много искам тази книга: