Едно културно събитие, дето го чакам от минутата, в която приключи юнската прожекция, за която писах хеееееееей тук. Е, днес процедурата беше лесна – от училище, през парка, в кукления театър. Отново бях сред първите посетители, но за пръв път бях първата, дето влезе (пф, станаха много повторения). Прожекцията този път започна без реч, без… Продължете да четете Future Shorts again!
Тъй като не ми идва наум заглавие, слагам броя на постта, а именно 101. Днес е събота, тоест оручубански ден (думата е взета от култовата анимация „Оручубан Ебичу“ =) ) Тоест ден за домакинстване – простиране, гладене, чистене, онези неща, за които през седмицата не остава време нито на майка, нито на мене, следователно аз… Продължете да четете 101
Всъщност в момента трябва да пиша второто съчинение по немски и да започвам втора глава на шибаното помагало с глаголите, но плеърът ме замери с ендинга на драмата, дето завърших преди седмици и си спомних две неща. Първо, че драмата беше уникално добра, второ, че още не съм писала за нея тук. =) „Чийпу раби“,… Продължете да четете Евтината либов
Много мъдрост -> Много мъка Много мъдрост -> Много работа Много работа -> Много мъка Много мъка -> Много болки в гърба Деца, пазете си гърбовете. Да не дава Господ, на 18 да се чувствате като онези антики възрастни хорица от рекламите на космодиск. Е, аз още не съм стигнала до там, но съм се… Продължете да четете Фърчащи петъчни размисли
Джеймс Блънт ще освети родината след точно 4 месеца и 1 седмица. Cъбирайте между 30 и 70 кинта и да налазваме зала 1 на НДК. О, той ще ни даде любов, ще ни върне в 1973, ще ни каже, че сме красиви, ще ни говори за мъдрост, любов и щастие, за Бога, искаме го, нали??!
Това е шонен-аи филмът! Най-големият, най-сладкия, най-лигавия, ама ми докара ееееееееееей такава усмивка. Това е яои филмът, в който никой не умира, никой не е прекалено нещастен и всички се обичат. Ясука Сайто фор дъ уиннн! Историята е много зле, две момчета живеят щастливо в една къща, а идва едно момиче, което много упорито иска… Продължете да четете Ai no Kotodama
Не искам нищо друго освен слънчева светлина и вятър, който да запраща листата към мен. =)
В крайна сметка си подарих това. Прекрасна е. Само ме дразни, че страниците са гланцирани. Някак си ми се иска да бяха като тънките нежни страници на „Хякунинишшю“. Слънцето, моето тъй либерално Слънце, обеща да ми потърси „Есен“ из дебрите на шопските улички. Дано да я намери. А утре одисеята с монитора ще приключи. Надявам… Продължете да четете Съвременно хайку
Есен е, тоест време за зимнина. Редом с лютеницата и компотите, турям и едни малки бурканчета със щастие. Щастие, изразено в жълти листа, плисък на вълни, стари предания – тихото щастие. Шумното щастие го затварям в по-големи буркани, защото е шавливо и не го свърта вътре. А удовлетворението засега се изразява само в едно бурканче,… Продължете да четете Буркани от щастие
