Светкавиците се целеха в Медни Рид, а вълните ставаха все по-големи. Слънцето вече беше залязло, а ние четиримата бяхме в морето. Започна да вали. С всяка изминала секунда водата ни се струваше все по-топла от въздуха. Измъкнахме се и се метнахме в колата. Мокри, по бански. Последната ни среща с морето, може би.
„Тук започва есента“ – каза някой.
Сбогувам се с лекота с лятото. Не се обичаме много. Не обичам задушната му потна атмосфера и болката в очите ми сутрин. Обичам да се събуждам и да е сумрачно. Да различа стрелките на часовника и да си кажа „Рано е. Няма и седем.“ Навън да ръми и аз да заспя и да изкарам до 10. Обичам хладния студ, промъкващ се по дрехите. Приятно ми е да нямам нужда от проклетите слънчеви очила. И да съм облечена с дълъг панталон. Не, че не нося дълги панталони и през лятото, но през есента никой не им обръща внимание и не ме пита „Не ти ли е горещо?“.
А днес акацията има не три жълти листа, а най-малко десет. Тротоарът е мокър, хората са намусени. Прекрасно време.
Единственото жалко нещо в случая е, че утре е 15 септември.
О, 15 септември… момиченце, казавш го все едно си девети клас :) Я му се радвай, иди купи цветя за класната, после извади ютията и накарай стаята да мирише на празничните ти дрешки. Знаеш ли колко малко такива първи дни ти остават? А есента наистина дойде. И ми е така любим сезон. Но ще се стягам. Ще пиша за нея по-късно. Утре имам изпит…
Еее, Светле, успех утре, шъ стискам палци.
Иначе утре ми е последният първи учебен ден. Ще застана най-накрая на редицата от класове, ще видя колко малки и тъпи са зайците…после защо съм се чувствала стара?! Че и ни чака тъпа реч от страна на премиера…а на всичкото отгоре ще бъде зверския студ, ако не и дъжд. Празничните дрехи ги изгладих с голямо старание, но ще умра от студ с тях, тъй че тази нощ трябва да изкопая нещо топлещо. Есента определено се появи изненадващо бързо и настъпателно. =)
така както си написала този пост ме накара да погледна под друг ъгъл настъпващата есен. напомни, че във много наглед неприятни неща можем да открием и красивото. благодаря за хубавия пост.
Дейзи, взех го, взех го, бе!