Аз снимам

Вдъхновението

Има няколко неща, които правя добре, само когато имам вдъхновение. Уча, подреждам си стаята, пиша и снимам. Без Муза тези неща не ми се получават.

От няколко дена едитвам снимки от пътуването. И се ужасявам от тях. Наистина, не са добри. Личи си именно тази липса на желание. Има само 3-4 от едно вълшебно място, които си ги харесвам и обичам, въпреки всичко.

Представям ви Лотлориенските камъни:

Намират се малко след една полянко-паланка, изградена с пари от евросъюза. Имаше си беседка, огнище и дървена кофа за боклук, която сякаш беше почиствана редовно, плюс чудесен заслон. Изобщо паланка по евро изискванията. Само дето не ме свърташе там, та побягах нагоре из гората. (Не, че съм запален спринтьор, просто за отваряне на дробовете.) И там открих Лотлориенските камъни. Прострях се на тях и си гледах небето и за първи път от дни чувствах душевен мир. Пуснах самоснимачката и се имам увековечена на тези камъни, но едно че снимката е преекспонирана (което не мога да си го обясня о.о), второ че съм от другата страна на барикадите в борбата с анонимността в интернет, тъй де, няма да я видите тази снимка.

Горска теменужка:

Голяма красота е това тъй мъничко цветенце, което сега се е проснало на десктопа и има дължина къде 20 сантиметра , а всъщност нямаше и 3. Да живей макрото, пък макар и само с такъв фокус. =)

Сега една 2 „изнасилени“ снимки:

Харесва ми как се получи този път, макар че път + планина вече ми е най-противната комбинация.

А тази е напът за хм, Шилигарника, над Банско. Онзи завой там навътре в дъното също ми харесва. И ако цветовете се бяха получили така още като снимах…мечти…

Иначе Банско не ми допадна никак. Ок, красиви хотели и хотелчета, ама барем една свястна улица да имаше. Все пак с автомобили се движим, не с каруци. Грозна работа.

И все пак, Вдъхновението върви със щастието ръка за ръка. Ден след завръщането ми се мотах прещастлива с Т. по мостта и това, което съм направила, ми изпълва душицата:

=)

Advertisements

3 thoughts on “Вдъхновението

  1. Музата май сами си я правим. Ти си си казала – за последната снимка си била прещастлива, за другите – изобщо. Собственото настроение се отразява на всичко, което правим. Ако ме хванеш в депресия, не яж нищо, което аз съм готвила. Има шанс после месец-два да си на системи или кисело мляко. Последния път наготвих на Яна най-суровия суров кекс, нищо, че против нея нямах нищо, много исках да стане вкусно и го пекох мнооого часове.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s