Днес беше сладък про-есенени ден: беше студено, карах колело с брат ми и търсехме кестени. Няма по-приятно и вдетиняващо нещо от търсенето на кестени и по-удовлетворяващо чувство от намирането на кафяв. (Защото още е рано и повечето са бели).

Листата падат, вятърът духа, облаците ми се усмихват, а Гакт продължава да кънти в ушите ми за не-нам-си-кой ден вече. Утре рано-рано-рано се мятам на каруцата и тръгвам на път и ще бъде все така студено и дано Гакт продължава да ми мрънка, докато батерията на плеъра падне. Иска ми се да не вляза в черната статистика на нюза или днес бг, които просто ме убиват, когато сутрин видя заглавието „Нощ без жертви по пътищата“, а вътре пише „Само трима души са в болница с опасност за живота.“ Хм. Нямам никакво намерение да умирам, имам мечти за сбъдване.

Destination: darkness и някакви планини, курорти, билки, буболечки, а не, това са само нещата, които ще снимам. Нямам си представа къде отивам и кога ще се върна, но знам че листата падат, а това ме изпълва с тиха мъкорадост. И ми се пише хайку.