Не знам защо съм си наумила, че идва края на света. Всъщност знам, де, но каква полза? Важното е, че си поиграх с биличка и я снимах, а после с брат ми едитвахме снимките и идеята втората да е обърната е негова. Гордея се от факта, че той за разлика от мен не мисли праволинейно.
Вчера открих някакво мое старо есе. Усмихнах се на някогашния проблясък:
„Животът откъдето и да го погледнеш накрая приключва със смърт. Дали ще живееш в мир или във война, все си в безизходица. Смъртта е единствения ти противник и определено единственото нещо, което те заплашва пряко всеки ден. Тя се мотае до теб, докато пресичаш, таи се в земята и прави земетресения, докато спиш, а понякога от скука се съюзява със сърдитата Земя и предизвиква наводнения, урагани и прочее природни катастрофи. После гледа сеир. Хората, като прегледно умни същества, са му фанали цаката още преди векове – вероятността да живееш по-дълго се увеличава, ако се съюзиш със смъртта и я пратиш при някой друг. Файдата не е голяма, защото тъй или иначе накрая и ти ще умреш и само ако си представител на тракийско племе ще те заровят с трофеите ти и след 1000 и кусур години разни типове с лопати ще те изкопаят и ще ти ги вземат.“
“Понеже човек се учи, докато е жив, излиза, че некрологът е диплом за завършено образование.”
виж повече тук: http://vitanova.wordpress.com/2008/08/09/miron-ivanov/
Снимките са много добри.
Най-много ми харесва първата ^_^
Апокалипсис? Лично аз предпочитам да не мисля за такива неща.
Светлеее, Светле, толкова пъти съм я виждала тази книга, „Един нищожен свръхчовек“ и все се побоявах да я отворя. Бака дес. Като приключа с „Панаир на суетата“ и „Тютюн“ ще я взема триумфално.
Сил, радвам се, че ти допадат. Дано преди проклетия апокалипсис успея да направя малко повечко симпатични снимки. =)
Снимките са много хубави и от тях ми лъха на много свежест. Никога не бих ги свързал с Апокалипсиса; по-скоро със спокойна вила край реката и прохладен летен предиобед под чардак.
Олелелеееееееее, „Тютюн“… Нямам думи. След „Илиада“, това е най-тъпата книга, която са ни карали да четем. Мое си мнение, де. Стискам палци някак да я преодолееш.
Ванкатааа, а защо Апокалипсисът трябва да е черен, страшен, тъмен? Имаше един филм, ама естествено, че не му помня името, дето хората пускат неква омба и постепенно радиацията завладява планетата, та сюжетът се върти около едни подводничари от Австралия. Раздават на всички хапчета за безболезнена смърт и в един топъл ааааадски красив ден хората най-красиво си измират. Пак е апокалипсис, ама пече слънце, майка и баща прегръщат малкото си момиченце по средата на голямото легло…
Краят на всяка приказка също е апокалипсис, нали – а те все ядат, пият и се веселят, пустите му юнаци и принцеси…
Апокалипсис? Какво е това, някой виждал ли го е? :)
Важно в случая тук е умението да виждаш навсякъде светлината и нейната красота!
Оф топик :)
Браво Графе, харесвам позитивното ти мислене :)