Днес, а Утре?
Днес беше сладък про-есенени ден: беше студено, карах колело с брат ми и търсехме кестени. Няма по-приятно и вдетиняващо нещо от търсенето на кестени и по-удовлетворяващо чувство от намирането на кафяв. (Защото още е рано и повечето са бели). Листата падат, вятърът духа, облаците ми се усмихват, а Гакт продължава да кънти в ушите ми… Продължете да четете Днес, а Утре?