Аз снимам

До Бяло море и обратно

След 11 юли моретата, в които съм се плацикала, станаха официално 2 – Черно и Бяло.

Пътуването до Кавала беше забавно. Станахме рано и се метнахме на колата. На границата имаше хм-хм забавни проблеми. Гъркинята-митничарка като се запъна, къде е „папа“-та на брат ми, дядо се шашардиса. Отидох с невероятностния ми английски да помагам. Жената вика „Оу, инглис“. „Инглис я, уер из дъ проблъм?“. „Фатър? Фатър?“ и сочи паспортта на малкия. Аз се чудя как е „пълномощно“ на английски. Някакъв летър ще е, ама какъв… и тая изведнъж ми изстрелва „Уер из дъ палномощно?“. Я, кой знаел български… xD

Пропътувахме 100те километра до Кавала доста бавно, ама тя колата… Направи ми впечатление как около пътищата на всеки километър-два има малки параклисчета със свещи вътре. На един хълм дори имаше оформен кръст, направен сякаш от разтопен метал. Набожни хора! Къщите също ми станаха много симпатични – с огромните тераси, които опасват етажа. Дори и в градовете, например Драма, апартаментите имаха достатъчно голяма тераса, за да си сложат маса и няколко стола. Пък зеленина… Красота!

Загубихме се из магистралата, после из малките селца. Накрая си харесахме едно заливче между Неа Ираклица и Пальо или нещо такова. Заливчето беше супер празно. Имаше само 2-3 семейства, които седяха на столчета под чадъра и четяха книга. Абсолютен релакс.

Освен нас имаше само едно друго семейство с деца и увековечих малката за вечни времена.

Морето, честно казано, не мe очарова. Водата е твърде солена. Не може ни да се плацикаш, ни да шляпаш, ни да се гмуркаш, нито да давиш малкия си брат. В крайна сметка открихме, че можеш да лежиш по гръб и да слушаш как пясъка на дъното звънти.

Още снимки: една, две, три, четири

Стояхме до никое време. Следобеда обаче го изкарахме в обещания ни преди година Джъмбо.

Джъмбо е грамаден магазин за играчки. Колкото Метро примерно плюс Била. С брат ми пощуряхме. Той си хареса един куп нещица и си взе всичко, което си хареса. Аз се ограничих до няколко тетрадки (много са им хубави, бе) и подарък за Туня. Каква беше изненадата ни, когато накрая се оказа че сметката е само 11 евро. о.О

Джъмбо се намира на няколко километра южно от Драма. Ако го намерите, не го пропускайте.

След него майка настоя да отидем в парка на Света Варвара в Драма. Признавам без бой – това е най-прекрасното кътче, което посетихме. Паркът е доста голям, през него минават изворите на Света Варвара, тоест има колкото искаш вода. Тя между другото е с постоянна температура 21 градуса. Сянка е и изобщо – разкошно място за почивка.

Още снимки от парка: една, две, три (пропуснах да кажа, че във водата навсякъде щапукаха малки патета (по нашенски юрдечки ^^ ))

В таверната до парка видях и първия и единствен красив грък. Сериозно говоря, този беше единственият, който заслужаваше да го погледнеш втори път. Беше нещо тип Боромир от Властелина, само дето имаше и мотопед, с който изфърча в далечината. Пфуу. Fail. =(

Накрая минахме из някакъв тамошен Било-подобен магазин и се заредихме с 3 тона твърд школад (килограма де), плюс едно бурканче течен (около 1 килограм).

=)

Advertisements

2 thoughts on “До Бяло море и обратно

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s