Аз снимам · Аз срещам

Поли

Това е Поли. Поли е шемет. Поли е галактически стопаджия. Запознах се с нея на лагера в Ковачевци. Макар че общувахме точно 2 дни, имах чувството, че съм я познавала цял живот. Тя твърди, че също има такова чувство. Поли долетя в Бургас преди 2 дни. Разбрахме се да се чакаме в 4 на паметника.… Continue reading Поли

Аз снимам

До Бяло море и обратно

След 11 юли моретата, в които съм се плацикала, станаха официално 2 – Черно и Бяло. Пътуването до Кавала беше забавно. Станахме рано и се метнахме на колата. На границата имаше хм-хм забавни проблеми. Гъркинята-митничарка като се запъна, къде е „папа“-та на брат ми, дядо се шашардиса. Отидох с невероятностния ми английски да помагам. Жената… Continue reading До Бяло море и обратно

Аз живея · Аз снимам

Под път, над път и на път

То не беше пътуване, ми пътешествие през загадки, изненади и адски студ. Хъхъ. Тръгнахме точно в полунощ от Бургас, с автобус на Юнион Ивкони. Фактът, че се возех в един автобус с един изключително противен ми човек, е без значение за сюжета. Важното е, че климатикът беше на нормална температура. Стюрдесата ни даде вода (студена)… Continue reading Под път, над път и на път

Аз живея

Tadaima

„Tadaima!“ казваше Коюки от „Кими ва петто“ всеки път, когато се прибереше вкъщи, а Матсу Джун всеки път се появяваше с най-олигофренската си усмивка и й отговаряше „Окаеру!“ Откак приключих сериала сигурно сто пъти съм прошепнала „тадайма“, когато се прибера у дома. Уви, никой никога не ми е отговорил с „Окаеру“, нито е застанал на… Continue reading Tadaima