Скъпи Дядо Коледа,

знам, че е юни месец, но просто имам нужда да се обърна към тебе. Искам нова маса, голяма и удобна. Искам някак си да махна библиотечката и там да преместя бюрцето с компютъра. Искам си новия монитор, обещан за рожденния ми ден. Искам рафтове, на които да подредя 4те кашона с книги. В събота седнах да си прибера книгите от „библиотечката“, мислех че 3 кашона ще са ми много, а пък то 4 не стигнаха. В стаята ми е все същия бардак. Искам да ми се преинсталира уиндоуса успешно. Искам да завърша с 5 по физика. Нима искам много? Искам ред, някакъв ред. Вкъщи, в даскало, в работата.

Декември месец сигурно пак ще ти пиша. Ще искам висока оценка на изпита за DSD, лесен превод за изпита по немски на СУ, ще искам да завърша успешно. Може би и за свясна рокля ще те моля.

Другия юни пак ще ти драсна. С молба да ме приемат в хубав университет в Германия. С молба за достатъчно пари за да живея като бял човек. Септември месец ще се моля за успешен полет. А декември, живот и здраве, ще поискам да се завърна в бащината къща за Коледа.

Скъпи дядо Коледа, всъщност нищо тук не зависи от теб. Просто имам нужда някой да ме потупа по рамото и да ми каже, че всичко ще е наред. Искам и всичко наистина да е наред.

Дописане дядо Коледа, пожелавам ти прекрасно прохладно лято там, където си. При мен е една отвратителна жега и навсякъде смърди на пот и дезадоранти. Тропиците са дошли наблизо и не минават 2 дни без да се извали 1 порой. Това е следствие от глобалното затопляне, ако случайно ти е горещо, пусни си „След утрешния ден“.

Поздрави на елените.
Маги