Фициално се извинявам, че седмица и кусур не съм дращила нищо.

В момента ям истински ягоди и съм се закопала в дълбокия окоп на мениджмънта на персонала- пред мен е врагът – папката, която трябва да бъде минимум 5 страници, а засега имам 1, а зад мен са българските HR-специалисти, немските професори и консултантите от Харвард. Наоколо се стелят хартии, листи, планове, разпечатки, книги, ксерокопия и провизии. Обещавам, че ако оцелея, ще ви пиша за елфчето, с което си играх вчера, за абитуриентите и традиционния дъжд, за усмивката на Огури Шун и прочее други прекрасни неща. Засега обаче твърдо продължавам да мисля на виртшафтсдойч.

Хау.