При това не просто човек, а японец. Матсумото Джун. На някои им се случва. В сериала „Kimi wa Petto“ („I’m your pet“) една журналистка в Токио има именно тази радост (къде радост, къде болка…).

Сюжетът и героите са прекрасно описани в ето тази статия.

По-скоро ще пиша какво може да се научи от всичките 10 епизода.

• Как да отговориш на тъпите свалки на шефа – с юмрук в лицето.
• Как да се държиш, когато някаква пикла се опитва да ти открадне мъжа – като се усмихваш заплашително.
• Как да се грижиш за Джун – изкъпи го и му дай да яде.
• Как изглежда жилищна кооперация в ситито – прекрасно. Имат си шантав домоуправител, диванчета във фоайето, голяааама дъска за обяви (такава и в моя блок имаше, ама я откраднаха..), стените са облицовани с приятни за очите плочки, домашните любимци са забранени. (Де и някой да ги забрани в нашата кооперация. На първия етаж има кучкарник с поне 3 песа, смрадта се носи до 7 етаж сигурно.)
• Как изглежда апартамент в такава кооперация – разчупено. Няма такива правоъгълни стаи както тук, има си прагчета и удобен полуетаж (специално за домашния любимец, опс, Джун), холът и кухнята са широки пространства, но спалнята е затворен шестоъгълник. Удобно е за хора с агорафобия.
• За ролята на покрива на небостъргача – няма по-приятно място да изпушиш един фас и да поплачеш.
• За ролята на психолога от 14 етаж – полезен е и винаги може да те цапардоса с някое гениално хрумване за живота и проблемите.

Освен това има безброй лигави сцени, чат-пат малко екшън, колкото да подскочиш и да се разхилиш. Ендингът изпълва душата с вяра в доброто.

С такива неща боря депресията тия дни. Помагат.