Аз снимам

Съботен фотоден

То беше една работна седмица, да ти умре коня… за 3 дена имах 6 свободни часа… Уви, едва днес се сдобих с помагалото по немски, дето трябва да го изреша до понеделник. Планирах съботата и неделята да се отдам на пост, молитва и немски, но майка днес ме погледна сърдито и каза „Идваш на село“. Въоръжих се с фотоапарат, помагало и тетрадка и се свих до малкия на задната седалка. Плановете не са за това, да се изпълняват.

Първото нещо, което ме зарадва, беше възможността да се качим на водонапорната кула до село. Пейзажът нa китно селце, в малка долинка, не ме кефи нещо, но косачът излезе добре, при положение, че направих само един опит:

После на село открихме ягодите. Първите за тая година:

И ги изядохме естествено. =) Правих фотосесия на една калинка:

Между другото, особено се радвам на ето този опит:

После имам спомен за обяд в 3 часа и за доброволен аскетизъм в стаята горе, където беше студено, но аз се криех под 3 одеяла и ту спях, ту правех тестовете. Направила съм 11. Колко съм истинска xDD

Но, най-хубавото предстоеше и на връщане попаднахме на стелещия се дим и залеза. Докато снимах, едва не ме прегазиха, защото спряхме направо на пътя, по който всеки се движи с минимум 130 км/час. Съдба:

И така, сега ми е слънчаво на душата, макар че ме чака цяла нощ на вадене на думи и слушане на Моби. Единствената ми надежда е, че накрая (към 1-2) може да седна да гледам „Kimi wa Petto“, а после да сънувам, че имам домашен любимец на име Матсумото Джун. 

Advertisements

4 thoughts on “Съботен фотоден

  1. Въх, детето снима… как да го кажа… абеееее слушай внимателно сега:
    аз обичам жълтото, ама много го обичам. На обратния полюс стои розовото. Ама направо не мога да го понасям. Единствената положителна асоциация с розово ми е Розовопръстата Зора (какво да се прави . т`ва гръцките митове са ми в кръвта направо). Всъщност беше. Вече ще се сещам с умиление и за снимка на калинка в цвете и за цвете с ягодки :D
    Изводът: като завършиш някой университет, ти всъщност ще си имаш две професии, щото снимането ти е повече от професионално – истинско едно такова, сякаш усещаш снимката, ама и тя те усеща. Както има танцуващ с вълци, така има и говореща с картинки Маргаритка.
    А, да, за пбликата: аз нямам ама никаква причина да се мазня на Лотлориен и от съответното действие не бих имала ама даже минимална полза.

  2. Домо аригатооооо гозаймашита! (Пък ако го казах вярно…)
    Светле, мед ми капе на душата като чета коментара. Най-големият комплимент за мен е, че правя добри снимки (втория по ред е, че пиша хубаво, а третия че съм Бог.) (:DDD) (*лигаво mood от прекалено много немски думи*)
    Владо, ягодите бяха ВръхтЪтЪ, с вкус и мирис на ягоди, а не на гума, внос от Уругвай…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s