Вчера имах имен ден. Да, казвам се Маргарита. За щастие, рядко ме наричат така. Маги. Това съм аз. Вчера попитах майка защо точно Маги. Тя ми каза, че това е героинята от едноименен френски филм. Комедия май. Маги пътувала много. Жизнерадостен човек. Уви, в imdb не успях да го намеря. Ако някой има спомен 1989 или 1990 да е гледал такъв филм, ще съм му благодарна. =)

Освен че се казвам Маги, имам отвратително его. Плюс мания за божественост. Ако на ден не ми се повтаря поне по 3 пъти, че съм прекрасна, се цупя. Хахахах, оф, не, не ме слушайте. Не…. просто съм в такова особено психическо състояние сега, че си нямате и представа. Нещо като да се натъпчеш с кило шоколад и после да сънуваш ягодови полета.

Изгледах Sleuth. http://www.imdb.com/title/tt0857265/

Филмът е прекрасен подарък за именния ми ден. (Само чантата по любимото ми аниме, Death Note, го конкурира, но за нея следващия път). Във филма участват само двама (мъже) – Джъд Лоу и Майкъл Кейн. Срамувам се, че не познавам втория, но първия… ааааааааааргх. Не, няма да изпадна в nosebleed-ове, досега се лигавих пред монитора. Shaft of Light, моята вярна жрица, човекът, който търпи и мен, и егото ми по цял ден, ми го прати, с думите „Тук гаджето на Джъд се казва Маги.“ (само за справка, аз й дадох „Враг пред портите“, където гаджето му се казва Таня ^^).

Та Джъд и Майкъл яко се сдърпват заради Маги, която така и не се мярка във филма. Да си представим, че заради мене xD. И започват убийствена психологическа игра, в невероятното имение на Майкъл. Aдските диалози, стряскащи ситуации, страст… мамка му, умрях от кеф. Пък имението…апартаментите…стила… природата….лукса..сарказма…усмивката на Джъд

И най-важното – мигът, в който Джъд казва „Maggie and me“. Произнася го както трябва – „Маги“. Никакви Меги-та, те са в „Птиците умират сами“.

И така. Получих си дозата Джъд Лоу. Лягам си прещастлива. =)

Трйлър: http://www.youtube.com/watch?v=x1uminNbJbQ

За саундтрака мислех да пиша отделно, но нека са заедно. Саундтрака е велик! Пиано и цигулка. Инструментал е целия. Изчистен от ненужни неща като целия филм. И най-странното – не е композиран от Клинт Мансел, а от Патрик Дойл, композирал музиката към „Ерагон“, „Хари Потър и огнения бокал“, „Killing me softly“ и куп други. Изненада, GIGLs, има и други добри композитори освен Клинт! :Р Грабете от тук.