Вчера имах имен ден. Да, казвам се Маргарита. За щастие, рядко ме наричат така. Маги. Това съм аз. Вчера попитах майка защо точно Маги. Тя ми каза, че това е героинята от едноименен френски филм. Комедия май. Маги пътувала много. Жизнерадостен човек. Уви, в imdb не успях да го намеря. Ако някой има спомен 1989 или 1990 да е гледал такъв филм, ще съм му благодарна. =)
Освен че се казвам Маги, имам отвратително его. Плюс мания за божественост. Ако на ден не ми се повтаря поне по 3 пъти, че съм прекрасна, се цупя. Хахахах, оф, не, не ме слушайте. Не…. просто съм в такова особено психическо състояние сега, че си нямате и представа. Нещо като да се натъпчеш с кило шоколад и после да сънуваш ягодови полета.
Изгледах Sleuth. http://www.imdb.com/title/tt0857265/
Филмът е прекрасен подарък за именния ми ден. (Само чантата по любимото ми аниме, Death Note, го конкурира, но за нея следващия път). Във филма участват само двама (мъже) – Джъд Лоу и Майкъл Кейн. Срамувам се, че не познавам втория, но първия… ааааааааааргх. Не, няма да изпадна в nosebleed-ове, досега се лигавих пред монитора. Shaft of Light, моята вярна жрица, човекът, който търпи и мен, и егото ми по цял ден, ми го прати, с думите „Тук гаджето на Джъд се казва Маги.“ (само за справка, аз й дадох „Враг пред портите“, където гаджето му се казва Таня ^^).
Та Джъд и Майкъл яко се сдърпват заради Маги, която така и не се мярка във филма. Да си представим, че заради мене xD. И започват убийствена психологическа игра, в невероятното имение на Майкъл. Aдските диалози, стряскащи ситуации, страст… мамка му, умрях от кеф. Пък имението…апартаментите…стила… природата….лукса..сарказма…усмивката на Джъд
И най-важното – мигът, в който Джъд казва „Maggie and me“. Произнася го както трябва – „Маги“. Никакви Меги-та, те са в „Птиците умират сами“.
И така. Получих си дозата Джъд Лоу. Лягам си прещастлива. =)
Трйлър: http://www.youtube.com/watch?v=x1uminNbJbQ
За саундтрака мислех да пиша отделно, но нека са заедно. Саундтрака е велик! Пиано и цигулка. Инструментал е целия. Изчистен от ненужни неща като целия филм. И най-странното – не е композиран от Клинт Мансел, а от Патрик Дойл, композирал музиката към „Ерагон“, „Хари Потър и огнения бокал“, „Killing me softly“ и куп други. Изненада, GIGLs, има и други добри композитори освен Клинт! :Р Грабете от тук.
Голям пропуск е, че не познаваш Майкъл Кейн – един от най-големите британски актьори. Особено интересен е фактът, че този филм, който си гледала, е римейк на един по-стар, сниман през 1972 година, в който Майкъл Кейн отново участва, но в ролята на младия любовник, докато ролята на стария съпруг се изпълнява от Сър Лоурънс Оливие. Брилянтно изпълнение – горещо ти го препоръчвам!
А ако цениш добрата актьорска игра, а не само сексапила, гледай филмите на Майкъл Кейн. Който и да гледаш – няма да сбъркаш. Аз лично напоследък много харесвам The Prestige и силно ти го препоръчвам.
The Prestige съм го гледала на кино и беше великолепен филм. Всъщност, със сигурност съм гледале поне още 1 филм с Майкъл Кейн, но просто не бях любопитствала да го видя. И филма от 1977 ще го потърся старателно, мерси за препоръката! =)
Кейн е Дъ Ман.
Абе то малко ни в клин-ни в ръкав, ама…
Би уелкъм: http://yaneto.wordpress.com/2008/04/23/3×3/