Неделя следобед уча по биология. Както винаги – в последния момент. Биологията е тази наука, която може да убие всичко мечтателно в човека. Любовта е хормон, секса е полов акт, нероденото детенце е първо морула, после бластула, накрая гаструла. Абе… скука с латински думи. Но няма да говоря за похъркване над учебника, а за една мисъл, която ми хрумна по време на убийствения урок за „Размножаване на човека“.

Главните герои в урока са Сперматозоидчо и Яйцеклетка. Идчо и компанията му себеподобни трябва да минат през 4-метровия надсеменник, после през някакъв половин метров канал, че да видят живот, докато Етка изминава 12-15 санта и или я оплождат, или умира.

Полузаспалият ми мозък откри метафората веднага (след 3 прочита на урока..). Това е метафора на живота! Идеята че има 2 вида живот – този на Идчо и този на Етка. Единия е дълъг, изпълнен с провиране през къде ли не, и приключва с щастливо изхвърчане нанякъде, където я умре, я започне нов живот. Другия е животът, прекаран в дома на мама и тати, като основното събитие е размножването. И толкоз. Или те оплождат, или умираш.

Идеята ми е вдъхновена от разни мисли за следване и живот. Имам познати, дето смятат да следват в родния си град. Другия се целят в Англия, Германия, Корея дори. А мнозина все още седят и се колебаят сперматозоид ли да бъдат или яйцеклетка? XD