Аз чета

„South of the border, west of the sun“

Мисля, че не беше грешка, че я започнах в училище. Грешка щеше да е, ако я бях дочела там. Нямам никакво право и желание да пиша някакво ревю, по-скоро ми дойдоха толкова размисли та реших да пиша за тях.

Историята на пръв поглед е романтична. Главния герой в началото е дете, чието единствено другарче е едно момиче. Те са на по 10-11 и слушат музика и говорят за книги. Никакви сексуални желания. Само едно единствено докосване на ръцете им, белязало целия им живот. Хаджиме (момчето) обаче се премества. Пораства. Има си гадже, с което никога не ляга. Но спи с братовчедка й, която не обича. Просто му е приятно да спи с нея. („Мъже…“ – отбелязах презрително) Прекарва 20те си години с някаква смотана работа и можество маловажни връзки. Накрая просто се жени за едно мило и добро момиче. Отваря бар и животът му си върви леко и безпрепятствено, тук-таме осеяно с мисли за онази Шимамото от детството му. И всичко е безпроблемно, докато тя не се появява отново.
Целия разказ е в Аз-форма. Познаваме всеки детайл от неговата душа, всяка негова болка…

Има толкова видове любов в живота. Прекрасно е как са изобразени в тази книга, толкова осезателно и конкретно.

Детската обич (Шимамото) – чиста и неопетнена
Пубертетска любов (Изуми) – любовта-целувка и страха от секса
Любовта-секс (братовчедката на И., която така и остава безименна) – просто секс. Без любов. Само страст.
Любовта-сигурност (Съпругата Юкико) – всеки мъж явно я търси, тази, която ще готви, ще отглежда децата и ще те обича каквито и грешки да направиш. Но дълбоко в сърцето на съпруга тя заема и най-важното място.
Любовта-мистерия (Шимамото на 37) – любов-страст, желание, убийствено вманиячаване. Любовта, която изпива живота от теб. Жената, заради която искаш да зарежеш всичко, но и жената, в чиито очи виждаш смъртта.

Това е. История за любов и то много. За смисъла на живота. За онзи миг, в който разбираш че си част от веригата, свързваща родителите ти и децата ти. За пропиления в мечти живот. Лично за мене беше тъжна. Много тъжна . :(

Между другото, сайтът на автора е много интересен. Музиката е прекрасна, и има куп джаджи вътре. Трепач! :)

Advertisements

7 thoughts on “„South of the border, west of the sun“

  1. „(”Мъже…” – отбелязах презрително)“
    Аааааааааа, недей така! Това го правим и ние! Освен това не бива да презираме това, че хората са такива, каквито са – и плътски и духовни. Така отричаме себе си. А и кое е лошото да си запазиш пубертетскта любов чиста и да пораснеш чрез съвсем безименната любов-секс на някоя друга? Не знам – тя е само съд, играчка, с която се учиш на някои неща. Не е нужно да докарваш на своята скуулсуитхарт мъката да изтърпи първите ти опити в това изкуство или пък да чакате и на двамата да ви дойде времето. Един вид любов не е хубаво да се съвместява с други. Затова и той не е спал със сестра си и точно затова любовта към жена му не се изразява в слушане на музика и говорене за книги.

  2. Пичът няма сестра, той е единствено дете и това си е било своего рода уникат по онова време, от това произтичат и маниакално депресивните му състояния.
    И все пак, Свет, ако ти изневерят само заради секса с друга, ще го простиш ли? Изуми не го прощава никога и накрая на книгата тя е ключовия герой.
    Повече няма да издавам. Дано преведат книжката на български някой ден =)

  3. Нямам против да ми изневерят само за секса. Но ако чуя, че я е държал за ръка, носил й е цветя, чел й е стиховене за мене или нещо такова, вярвай ми, ще има бой. Двама ще паднат, една Светлина ще остане да стърчи!

  4. Ой, забравих да питам на какъв език я чете. Ако съдя по заглавието на поста, инглийски ще да е. Абе ти колко знаеш?

  5. @ И аз съм съгласна на изневяра само за секс, ама бих отговорила като французойката „Ако ми изневери, и аз ще изневеря“ ^.^
    @ На английски я четох. А за езиците знам просто български, немски и малко английски. Уча в Немска гимназия и затова се осланям повече на немския. Английски разбирам и писмен и устен, стига да е ясен, а не на ирландско паткарско наречие, но да пиша на английски не ми се получава, защото граматиката ми ми куца. Онова просто правило за „s“ в 3 лице не успявам да съобразя, пък за времената да не говорим. :) За щастие, поне с книгите проблеми нямам, освен чат-пат някоя непозната дума, ама речника е най-много на 5 метра. =)
    Ти кои езици знаеш, Светлинка?

  6. Донякъде владея български и английски, а са ми преподавали и руски. Върховното ми постижение е да преведа едно руско стихотворение на български (поетически превод) и след това в пристъп на вдъхновение да го обърна и на английски. Беше ми за домашно и г-жата толкова се зарадва, че ми писа две шестици и прати майка ми в Рая.
    Аааа, освен това гледах цял сезон на Югио на немски. Добре, че картинките са хубави…
    Браво на тебе, обаче. Аз на руски книга никога няма да мога да прочета, а от английските още не съм намерила смислени, с изключение на Едмънд Спенсър, но него го четох и още чета на староанглийски, което си е някакъв ужас – четеш го на глас и се слушаш какво казваш, защото при него писмените правила са съвсеееееем различни…

  7. труден за мен е прехода от един вид любов в друг, това е част от израстването и идва с възрастта, интересна книжка изглежда… :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s