Uncategorized

Безкрайни дни

Понеделник е винаги сложен ден. Особено вчерашния. Погледнато като време денят започна в 5 и приключи в 11:30, това прави просто някакви си 18 часа. А ми се сториха безкрайни.

Станах в 5, защото беше Ивановден. Брат ми е именник. Бях решила да му купя играта Туистър. Имам някакви прекрасни спомени от тая игра и затова. През ваканцията обиколих града и открих само на 2 места – в Пингвините и Метро. Цената беше *&^%$$%^&*# (40 лева!). Как да не.. Купих картон и гланцови блокчета и це-200. И го почнах в събота, но го довърших вчера между 5 и 6.

От 6 без нещо до 7 и нещо гледах „The Yukan club“. J-dorama за богаташки деца – ученици, които се забъркват в разни забавни и не толкова ситуации с цел да помогнат на някого, когото харесват. Беше забавно и неангажиращо. В 7:30 по план си легнах. Идеята беше да спа до 9 и с нови сили да се боря с действителността. Не стана. Всички станаха и правих закуска. Подарих на брат ми подаръка. Играхме до 9. Натъртвания, размествания, смях.

Отидох да си вадя карта за автобуса. В Транспортна къща имаше над 10875846987498 човека, чакащи. Температурата беше под нулата вътре, защото ни излизаше пара от устите. Чаках сума време една с изписани вежди да ми набере егн-то, да ми препише името (както винаги много грозно) от фуджитсу-сименс-монитора, да ми подпечата картата и да я ламинира. На връщане джваках из улиците, купих си най-сетне учебник по литература, копирах едни нещица и се лизгах по Тройката (официално, централния площад в Бургас…). Забавно.

Обядът ми така и си премина в телефонни разговори с пълна уста. Извинявам се, ама и аз трябва да се храня понякога. Тъжна история. Автобусът за училище беше както винаги малък, компактен и претъпкан с егн-та, започващи малко след Втората световна. Бързах за СИП в 12. Немецът опита да се държи готино, но и безнадеждната реалност наоколо го принуди просто да ни даде Leseverstehen и да ни остави да мислим. И неговата не е лесна…

В 1:30 започна всичко. Онзи малък 7-часов ад. Няма смисъл да разказвам за глупостите, които се случват около мен. Дори и записани като „бисери“ не са ми смешни. (Моментна хрумка: от 18 часов ден 7 астрономически часа преминаха в у-ще…) Размишлявах над един много философски въпрос. Глупостта студена или топла е? (Лично мнение, явно е студена, защото беше навсякъде, а умирах от студ…)

После пак някакви телефонни разговори и в 7 часа приключва. Далеч от хора, далеч от всичко. Молитвите ми са чути, махам се. Дрънчаща четворка и Гурко. Home, sweet home. И Garbage, много Гарбидж, че иначе не знам. Why does it feel so good to feel so sad?

Но всяко нещо си има край. Понеделника също. До другата седмица…

Advertisements

4 thoughts on “Безкрайни дни

  1. Даде ни немски reading образно казано. Текст с въпроси.

    Какво му е толкова смешното? Всичко е материя, а материята е или топла, или студена, значи и глупостта може да бъде я топла, я не… *гледа убеждаващо*

  2. О! А аз съм от сектата на Светлина, дето си мислим, че всичко е енергия, материята – също. Но споко – според мен има положителна и отрицателна енергия. Засега само феншуйците ме подкрепят в това твърдение, но според тях тя тече, а според мен – само си плава…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s